Психичното здраве се възприема като нещо скрито в храстите на ежедневните проблеми и / или соматични затруднения. Когато отклоненията му започнат да ни пречат, се налага да потърсим някакъв лекар , обикновено – личния , често – невролог. Думите “психиатър, психиатрия” ни хвърлят в смут, представяме си ”жълти книжки”. Едва след посещение при психиатър се разбира, че такъв специалист не хапе и дори може да помогне (даже с лекарствата, които предписва).

Проблеми със съня, настроението, депресивни състояния или пристъпи на тревожност могат най-често да ни отведат пред вратата на психиатричен кабинет.

Равнището на психичното здраве не е постоянна величина – усещаме се по-здрави в по-добрите си периоди, когато се чувстваме обичани и ценени, когато нещата ни вървят добре.

Равнището на психичното здраве не е еднакво във всички сфери на функционирането ни. Човек, който може да наречем “средно здрав” психологически, може да е изключително здрав в някои отношения, а в други случаи да не функционира задоволително.